Музика – Ангел Котев
Хореография – Боряна Сечанова, Олеся Пантинкина
Сценография – Красимир Вълканов
Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова
Мултимедия – Елена Шопова, Никола Налбантов
Замисълът на спектакъла е провокиран от творчеството на норвежкия скулптор Густав Вигеланд и по-специално от творението на живота му – парка „Вигеланд” в Осло.
Две са линиите, които се преплитат в танцово-театралния спектакъл: тази на скулптурния свят на Вигеланд, въплътил пълнотата на битието на човека в неговата цикличност, като път към безсмъртието от една страна и от друга страна – линията на отделната личност в нейната екзистенциална самота и изборите, които тя прави в същия този стремеж към безсмъртие.
Авторите на проекта са провокирани от концепцията на парка, която съдържа в себе си едновременно простотата и пълнотата на живота, изразени чрез простотата и богатството на формите.
В историята на изкуството много често едни художествени творби провокират появата на други. Така както норвежкият скулптор Вигеланд е бил вдъхновен от творбите на Огюст Роден, за да създаде своя уникален творчески свят, така и ние сме инспирирани от прозрението на камъка, изваян от Густав Вигеланд.
Този спектакъл се посвещава на 80 годишнината от премиерата на първия балетен спектакъл в България.
