Четирима млади творци ще участват във финала на десетия юбилеен конкурс за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова, предаде репортер на БГНЕС.
Форумът е организиран съвместно от балет „Арабеск” и фондация „Калина Богоева”, а по същество е израз на творческата потребност на балетната трупа да търси взаимодействие между българските композитори и съвременни хореографи.
Ето защо основната цел на конкурса е да поощрява търсенето на оригинални идеи, изразени с автентичен, собствен и съвременен танцов език и стил.
Проектите на четиримата финалисти тази година отново го доказват.
Таня Кацарова представя „Next”
„Идеята ми идва от любим мой цитат на Дъглъс Адамс, който гласи: „Всяка велика галактическа цивилизация преминава през различни и ясно очертани периоди – оцеляване, любознателност и изтънченост. Ние проследяваме тези три етапа и как обществото преминава през тях“, разказа хореографът за идеята си.
За реализацията ѝ тя работи с танцьорите от трупата на балет „Арабеск“ Петя Колева и Стефан Вучов, на които благодари за всичко, но най-вече за огромния им професионализъм. „Имала съм възможността да се срещам с най-добрите български и чуждестранни хореографи. Благодарение на това съм провокирана да създам днес нещо мое“, споделя още Таня Кацарова.
Музиката на представлението е на българския композитор Калин Николов, а репетитор е Теодора Стефанова.
„Посланието към публиката и зрителите, което ще отправя живот и здраве през октомври, отново е израз на Дъглъс Адамс от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и то е: „Без паника“, допълва тя, правейки асоциация със сегашната сложна ситуация в света.
Надежда Дичева показва танца като начин да се свържеш с хората
„За мен това е първото по-голямо събитие, в което излизам с името си на хореограф, работейки с професионален екип, какъвто е трупата на балет „Арабеск“. За мен е голямо предизвикателство. Някъде в пространството съм се появила като хореограф, хората знаят за мен, но за първи път заставам с тези професионалисти и казвам – вие сте моите хора и аз ще направя нещо много хубаво и важно с вас“, разказа младият творец за проекта си.
Според нея процесът на създаването на едно произведение е много интересен най-вече за това, защото в него се открояват различните личности на танцьорите. „Ако публиката дойде и гледа, ще види, че ние разказваме нещо доста по-театрално. Личността на хората вътре е много важна, защото всички образи са изградени благодарение на тях и с тях“, издава тя.
Уникалното в нейния спектакъл е това, че участват шест жени от различни поколения. Като най-голямото предизвикателство пък тя определя това да работиш с енергията и житейския опит на хората. „Движенията са много земни, много женствени, на места дори директни. За мен танцът е език, начин да се свържеш с много хора“, разказа още хореографът, чиято главна цел е да накара публиката да се „разчовърка в себе си“.
„Чисто“ на Деян Георгиев е вдъхновен от вечно бързащите хора
Идеята за неговия проект идва по време на престоя му в Ню Йорк, когато той наблюдава непрестанно забързаното движение на съвременния човек. Ето защо на ум идва да покаже една трансформация от затвореното лично преживяване към контакт и споделяне с другия.
„Това неосъзнато движение. Те вървят, без много да знаят какво правят. Вдъхнових се да направим едно парче, което е трансформация на това неосъзнато движение във вътрешна чистота и опознаване на себе си“, разказа хореографът.
Музиката е дело на Явор Карагитлиев, а костюмите на Габриела Кърджилова.
„Не възприемам това като конкурс. По-скоро съм много благодарен за възможността, че мога да се развивам. Не много хора имат тази възможност. Това е първият самостоятелен проект за мен с професионални танцьори“, сподели още Деян Георгиев.
Коста Каракашян повдига важния въпрос за мръсния въздух
„От доста време съм чужбина, но следя работата на балет „Арабеск“ и отдавна чакам да дойде моят ред да се включа в конкурса. Той е работил къде ли не – Виетнам, Норвегия, Канада, Египет, но за първи път прави представление на българска сцена, за което много се вълнува.
„Беше време да се върна и да покажа наученото мен“, категоричен е той.
Работното заглавие на проекта му е „Дива диша“.
„Много се вдъхнових от новините миналата година, че въздухът в София е един от най-мръсните в света. Реалността е това, което ние усещаме физически, докато официалната версия за случващото се може да е различна. От там се оформи един имагинерен дистопичен поглед на това какво става, когато въздухът стане толкова мръсен, че ние вече не можем да съществуваме. Така заформих проект, в който всеки от танцьорите изпълнява определен герой. Имаме двама олигарси и вътрешен човек, който се опитва да предупреди за истината. Има една семейна двойка, която олицетворява всички нас, ходещите по улицата и дишащи този въздух. Има и една Дива, която олицетворява забавлението, с което се разсейваме, не виждайки какво се случва“, разказа Коста Каракашян.
Той е избрал е танцьори, в които е припознал образите на героите, съществуващи в главата му, а в момента работи с двама композитори за създаването на музиката.
Маргарита Арнаудова (1941-1994), чието име носи конкурсът, е цяла епоха в съвременния танц в България и продължава осезаемо да присъства в пространството на българската култура като мост между най-доброто от миналото и утрешния ден. В него участват хореографи и танцьори с професионална подготовка в областта на съвременния танц.
Присъждат се две награди. Първата, носеща името „Маргарита Арнаудова” се присъжда от публиката чрез гласуване с билетите, а втората е на професионалното жури. /БГНЕС