или
копнежът за любов, такава, каквато я сънуваме
Музика: Шигеру Умебаяши и Руиджи Сакамото
Хореография: Константина Ханджиева
Художник: Венелин Шурелов
Визуални ефекти: Яна Крачунова
В „Лични разговори” преживяваме втурване в една вътрешна реалност, по-богата, страстна и жива, отколкото може да ни я даде който и да е истински спомен.
Запратени сме в личната вселена на любовната двойка, с нейните ревности, копнежи и чувствени фантазии. Мъжът и жената се събират, разделят, страдат от разделянето, а понякога страдат от събирането, някой остава непоносимо сам, после го намират, прегръщат, отблъскват… търсят… Любимият и любимата имат много лица, къде е този, когото толкова често сънуваш?
А всъщност те търсят любовта такава, каквато я обещава предчувствието ни за любов. Затова е ужасно трудно да се приеме несъвършенството, или това, което мислим за несъвършенство, на реалния Друг. Затова и двойката е нестабилна, постоянно разкъсвана и събирана от неистовия копнеж да се намери любов (онази, истинската!), докосването до тази любов и мъчителната неспособност тя да продължи повече от един миг.
Ситуациите са вътрешни, жената и мъжът блуждаят в неспирно търсене на Другия (него-истинския!), имаме усещането на пропадане в сън, който не можем да решим прекрасен ли е, или кошмарен. Увлечени сме в неспирното движение и покачващото се напрежение на това търсене.
Всред хаоса на борбите им за доминиране, светът се изпълва с все повече образи на Него и Нея. Докато в многото лица на мъжете и жените се провиждат само две – моето и твоето. Представа и реалност се сливат. Любовта може и да се случи.
