Музика:
Йохан Брамс – Walz No15 in A flat
Йохан Пахелбел – Canon in D major
Антон Рубинщайн – Melody in F
Клод Дебюси – Clair de lune
Йохан Себастиан Бах – Partita No 2 in D minor
Едуард Елгар – Salut d’amour
Едуард Макдауъл – To a wild rose
Лудовико Еинауди – Canzone Africana 4
Николо Паганини – Andante in mi maggiore and “La Campanella” Rondo
Хореограф – Анна Донева
Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитор – Олеся Пантикина
Съсредоточавайки вниманието си върху чистия танц, Анна Донева търси най-точното съответствие между музика и движение. Музикалната фраза продължава живота си в друг измерение, истински се превъплъщава – развива се във формите и пластиката на телата на танцьорите, а ритъмът й продължава в ритъма на техните движения. Този фантастичен процес се случва пред очите ни в редуването на музикалните картини от Брамс, Пахелбел, Рубинщайн, Дебюси, Бах, Елгар, Макдауъл, Еинауди и Паганини.
Нишката, която ни води през целия спектакъл, е звукът на цигулката – тембър едновременно неземен и най-близък до човешкия глас. „Акварели” тръгва от нежността на валса на Брамс, за да стигне до дяволската енергия и виртуозност на „Кампанела” на Паганини.
Главното любопитство на хореографа е в изследването: какво движение ражда тялото на танцьора, когато го затрудниш? Стилово и технически, „Акварели” е изключително предизвикателство. В работата си Анна Донева е разчитала на живото взаимодействие на хореографа с танцьора – провокация и отговор. ”Вярвам в грешката, защото тя показва кое е естественото за тялото. Привидната й случайност не трябва да ни заблуждава: процесът се опитва да ни подскаже по-доброто решение.” Стилът й е на основата на техниката на Мърс Кънингам, а танцьорите от „Арабеск” са от много малкото танцьори, които могат да се справят с нарастващото темпо на фантастично сложния четиридесетминутен маратон на „Акварели”.
Текст: Лиляна Байлова
